Alexandra's bedroom

by **Alexis** Сря Юни 15, 2011 11:12 am

След дългата битка, призори се прибрах в къщи. Целите ми ръце бяха в кръв, но това бе забавното. Съблякох се, изхвърляйки дрехите на боклука и влязох в банята. Ваната ми, озвучена със любими песни, и подправена с пяна за вана с любимият си аромат, плюс соли. Постоях там около час, със чаша ром в ръка, обмисляйки днешната война и правейки планове за утре. Накрая, когато водата взе да изстива излязох, облякох си черна нощничка и легнах, потъвайки в дълбок сън..

by **Phobos** Пет Юни 17, 2011 11:20 am

След изпаряването ми от бойното поле се поразходих из света на хората, разпръсквайки любов и страст. Призори се прибрах в замъка, материализирайки се в дрешника, преоблякох се и взех китарата си. Седнах отново на перапета на терасата свирейки любимите си акорди. Но реших, че май беше по - добре да проверя Александра, може би още ми се сърдеше за номера със стрелата, но бях сигурен, че нямаше нищо против това което тя е донеса. А ако е била заедно с любимото ми братче тогава едва ли съжалява много. Рано сутринта се материализирах там където беше тя, което предполагам беше стаята ѝ. Огледах се и я видях в леглото, все още спяща, усмихнах се и се настаних в черното кресло близо до вратата оглеждайки се из стаята.

by **Alexis** Пет Юни 17, 2011 11:42 am

Сънят бе изключително странен. Рязко се сменяха ситуации, различни сцени, различни хора...Но главният герой за мое нещастие бе Каспиян. Какво по дяволите... По някое време усетих присъствие в стаята си и рязко се изправих, оглеждайки се трескаво. Няколко секунди след това видях Ерос, спокойно настанил се в креслото до леглото ми и впил синият си поглед в мен.
- По дяволите, Ерос. Мислех, че си бог на любовта, не на изкарването на ангели. - констатирах и отново се сгрумолих между завивките си.
- Какво правиш тук, махай се. - измънках, намествайки се отново между възглавниците и завивките си...

by **Alexis** Пет Юни 17, 2011 11:45 am

Сънят бе изключително странен. Рязко се сменяха ситуации, различни сцени, различни хора...Но главният герой за мое нещастие бе Каспиян. Какво по дяволите... По някое време усетих присъствие в стаята си и рязко се изправих, оглеждайки се трескаво. Няколко секунди след това видях Ерос, спокойно настанил се в креслото до леглото ми и впил синият си поглед в мен.
- По дяволите, Ерос. Мислех, че си бог на любовта, не на изкарването на ангели. - констатирах и отново се сгрумолих между завивките си.
- Какво правиш тук, махай се. - измънках, намествайки се отново между възглавниците и завивките си...

by **Phobos** Пет Юни 17, 2011 12:06 pm

По някое време тя се събуди стряскайки се, но когато ме видя отново се струполи на леглото
- Аз съм бог на любовта, - констатирах свивайки рамене
- Исках да видя как ти е понесла стрелата и магията на майка ми и сестра ми и да видя дали още ми се сърдиш и искаш да ме убиеш - казах изправяйки се тръгвайки да се разхождам из стаята
- Как мина деня ? - попитах любопитно.

by **Alexis** Пет Юни 17, 2011 12:20 pm

Той предположи, че все още му се сърдя, а аз се надигнах и го погледнах саркастично.
- Мислиш ли? - попитах със същия сарказъм и се скрих в удобното си легло.
- Остави ме да спя, защото плановете ми за убийството ти ще се превърнат в планове за мъчение! - оплаках се и хвърлих възглавница по него, без да поглеждам дори дали съм уцелила. Той започна да ме разпитва за деня...Господи. Ако научи за случката няма да спре да го натяква и на мен и на брат си сигурно поне век.

by **Phobos** Пет Юни 17, 2011 12:25 pm

- Хайде красавице, от сън спомени няма, навън се очертава хубав ден - казах хващайки възглавницата
- Ще се ревънширам, какво ще кажеш за закуска в розовата градина на майка ми, дори мога да ти изпея нещо. И не бъди лоша, зная, че ме харесваш и не би ме мъчила, макар, че едва ли ще бъде толкова лошо при положение, че аз съм бог и практически съм безсмъртен. - казах подсмихвайки се и заставйки пред леглото ѝ скръствайки ръце пред гърдите си.

by **Alexis** Пет Юни 17, 2011 12:43 pm

- Разкарай сее! - оплаках се отново и въздъхнах. Протегнах се, вземайки телефона, за да видя колко е часа и се обърнах към него шокирана.
- Легнах си преди час и половина и ти ме будиш? Никакъв шанс да мръдна от тук! - казах категорично и отново се излегнах на възглавниците.
- Съжалявам, че ще разбия илюзиите ти, но има разлика между това да харесваш външният вид на някого и да харесваш някого като цяло...ти би трябвало да знаеш това. А и спокойно, това ни най- малко не ми пречи в мъченията. Чувал си историята за Прометей, нали? И той бил безсмъртен, но бас хващам, че е искал да може да умира след 30 000 години мъчения. - усмихнах се дяволито и се протегнах лениво.

by **Phobos** Пет Юни 17, 2011 1:04 pm

- Добре щом ще спиш, мръдни малко - казах намърдвайки се на леглото до нея
- Между другото имаш готина стая - казах лягайки удобно на леглото ѝ, с широка усмивка на лице
- Едва ли е чак толкова лошо, но аз все пак не съм Прометей, така че едва ли ще е толкова трудно, а и врвам, че ще измислиш нещо много приятно за мен - констатирах
- Добре ще се видим след няколко часа - допълних кръстосвайки ръце пред гърдите си и затворих очи готов да поспя.

by **Alexis** Пет Юни 17, 2011 1:12 pm

- Фантазьор. - промърморих, когато той започна да говори, че той не бил Прометей. След което се настани до мен и даже се намести, готов да заспи. Надигнах се и го гледах учудена.
- Ерос, какво неясно има в "разкарай се". Сърдита съм ти и толкова! Ставай. - скастрих го бързо, дърпайки завивката към себе си. Бутах го, но той се връщаше на мястото си постоянно, така че взех една голяма възглавница и го ударих по главата.

by **Phobos** Пет Юни 17, 2011 1:27 pm

Засмях се, определено не ѝ харесваше, че съм тук и, че ѝ преча да спи, усетих възглавницата върху лицето си и автоматично вдигнах ръце
- Ауч, това беше грубо госпожице - казах изправяйки се до седнало положение.
- Добре, добре, ще те оставя, приятен сън - казах изправяйки се
- Лека нощ красавице - казах усмихвайки се.

by **Alexis** Пет Юни 17, 2011 5:16 pm

- Хубаво. - отвърнах и легнах отново, но вече бях наясно, че няма да мога да заспя. Вече ме беше разбудил. Въздъхнах и се изправих в седнало положение.
- Чакай. - спрях го, ставайки от леглото. Отидох до дивана и си облякох късият сатенен черен халат, защото да се разкарвам по къса тънка нощничка с презрамки не беше много прилично. Вързах връзките му набързо и се върнах в леглото, но този път само седнах.
- Нещо за пиене? - попитах и се материализирах в хола, наливайки две чаши вино. Върнах се в спалнята ми, подавайки му едната и го погледнах.
- Поздравления, събуди ме. Е, защо си тук? - попитах любопитно, отпивайки от тъмночервената течност.

by **Phobos** Пет Юни 17, 2011 5:25 pm

Тъкмо переди да се изпаря от стаята ѝ, я чух да ме вика подсмихнах се и се завъртях на пети
- Благодаря - отвърнах вземайки чашата, отпих глътка подпрях се на стената, със сгънат крак.
- Казах ти вече, исках да видя как е минал вчерашния ден. И междудругото докато спиш приличаш повече на ангел отколкото на дявол - казах намигайки ѝ
- Е как ти се отрази любовната магия?

by **Alexis** Пет Юни 17, 2011 5:37 pm

- Ами, че аз съм си ангелче. Не виждаш ли ореола над главата ми? - попитах с усмивка, поглеждайки нагоре и се засмях. Той ме попита какво съм правила и как ми се отрази магията, а моето изражение помръкна.
- Да се изясним - ако го направиш още веднъж от сега до края на вечността, защото знам колко траят твоите обещания...Ако го направиш отново не водопад, ами целия океан ще ти излея отгоре и наистина ще те убия този път! - казах сериозно и след това повдигнах рамене.
- Мина кошмарно. Хората са луди, да са щастливи при всички тези чувства. Прекалено сложно е и не е за мен. - намръщих се и отпих от кристалната чаша.

by **Phobos** Пет Юни 17, 2011 5:47 pm

- Да красавице, ти си ангелче от най - мирните, от тези които обичат смърта, предполагам крилцата ти са черни - казах повдигайки вежда
- Но ако съдим от начинът по - който ти стои тази нощничка съм напълно сигурен, че ти отиват и то много - казах отпивайки отново от виното.
- Хотата са щастливи, това е нещото което изпълва живота им - казах усмихвайки се доволно.
- И съм сигурен, че не е било чак толкова зле. Все пак не беше сама напълно сигурен съм, че гнева на скъпото ми братче ти е подействал добре макар и любовните вълни - казах отново свивайки рамене.

by **Alexis** Пет Юни 17, 2011 6:06 pm

- Разбира се. Много си харесвам цвета на крилцата. - отвърнах и се усмихнах. Той обясни, че не само, че хората са щастливи, ами и изпълвало животите им.
- Хората са примитивни създания, живеещи по 50-60 години и от всичките тези имат само 10-15, в които да се порадват на живота. - отвърнах, извъртайки очи и въздъхнах. Когато обаче заговори, че не съм била сама през тялото ми пропълзяха тръпки. Това вече почваше да ме ядосва. Сънища, спомени... И за всичко е виновен блондинът пред мен.
- Да, всъщност бях с него...Организирахме нова атака и снощи в полунощ атакувахме вражеския лагер. Призори приключи битката и макар и кратка беше много сладка и определено брутална. - доволна дяволита усмивка се плъзна по лицето ми, заигравайки се с кичур коса.

by **Phobos** Пет Юни 17, 2011 6:21 pm

- И ето къде се появявам аз, с моята бяла усмивка и сладки тръпчинки - казах засмивайки се
- И разбира се да не забравяме очите ми - допълних подсмихвайки се
- Е значи в крайна сметка си получила това което най - много искаш - казах повдигайки вежди
- Това би трябвало да се брои за хубав ден - казах въпросително и се материализирах отново на онова черно канапе.

by **Alexis** Пет Юни 17, 2011 6:32 pm

Материализирах се до него.
- Прав си, имаш уникални трапчинки. - констатирах и когато той се усмихна оставих чашата и ущипах бузите му. Той ме изгледа сърдито, а аз се засмях и го пуснах, облягайки се на дивана.
- Да, може да се каже, че беше приятен ден, като изключим, че сутринта ми провали перфектната война и ме уцели с онова чудо. - казах замислено и му хвърлих още един сърдит поглед.

by **Phobos** Пет Юни 17, 2011 6:42 pm

Алекс се материализира до мен и започна да щипе бузите ми
- Хей, може да съм сладък, но от векове не съм дете - констатирах хващайки китките ѝ и ги махнах от лицето си.
- Идеята за войната не беше моя, а за другото .... шанс - казах свивайки рамене
- Знаеш ли май - трябваше да прекарам деня с теб да те наблюдавам сигурен съм, че е било нещо страшно интересно.

by **Alexis** Пет Юни 17, 2011 7:20 pm

- Не е шанс, просто ти реши да играеш мръсно. - отвърнах, поглеждайки към него.
- Ха-ха. Много смешно! - казах саркастично и се изправих. Тръгнах към гардеробната ми, но оставих вратата между стаята ми и дрешника отворена, така че да мога да го чувам. Захвърлих халата и нощничката и облякох тъмносива къса рокля и се заех със оправянето на грима си.
- Каквото и да беше това, радвам се, че свърши. И за твое сведение не съм се държала като някоя влюбена смъртна, късаща листенца на някое цвете, броейки "обича ме" , "не ме обича" или нещо такова - отвърнах и потръпнах само при мисълта. Ужас!

by **Phobos** Пет Юни 17, 2011 7:44 pm

Тя влезе в градеробната предполагам и аз се отпуснах на дивана
- Сигурен съм с това - казах след което се замислих за момент
- Като се замисля ти беше с Деймос, така че най - вероятно сте се нахвърлили един на друг, разкъсалисте си дрехите и нататък мисля, че няма нужда да обяснявам. - довърших разсмивайки се.
- Но най - вероятно той ще се прави, че нищо не е станало както и ти, но мисля, че ще се повтори - допълних и бях готов да изчезна ако към мен полети някоя огнена топка или нещо подобно.

by **Alexis** Пет Юни 17, 2011 7:59 pm

Той започна да говори, а моите очи се разшириха от шок. Ще го убия...ще го изкормя...ще го накълцам...!! Свих ръце в юмруци и целите ми ръце пламнаха, но след секунда угасна. Насилих се да запазя дишането си нормално....насилих се да не го убия....насилих се да се контролирам. Въздъхнах тихо и се засмях, влизайки отново във спалнята си.
- Забавен си, признавам ти го. - отвърнах, клатейки глава.
- Съжалявам, че ще те разочаровам cupid boy, но отношенията ми със Деймос са изцяло професионални, от гледна точка на битките, войните, стратегиите и всичко останало, което ни свързва. - обясних, настанявайки се отново до него и кръстосах крака със замислено изражение.
- Може би просто трябва да приемеш, че този път не си улучил двойката. - свих рамене - Защо не се занимаваш с някого другиго...какво толкова си се вторачил точно във мен и то, за да ме събереш със Каспиан. - попитах неразбиращо.

by **Phobos** Пет Юни 17, 2011 8:08 pm

Тя избухна в смях и се върна настанявайки се отново до мен
- Просто е, защото вие двамата толкова много се стараете да покажете, че не ви пука за любовта, и че сте страшно различни, но когато се събрете ставате едно и също име. - свих рамене безразлично
- Но може би в крайна сметка сами ще се разберете - допълних отпивайки от виното
- Щеше да е забавно да си поиграя с вашето приятелче Джеймс, но той вече не е интересен за мен. Жалко щеше да е адски забавно - казах подсмивайки се. Да, Джеймс Страк щеше да бъде страхотна играчка за любов, но сестра ми вече се беше погрижила за него.

by **Alexis** Пет Юни 17, 2011 8:24 pm

Откъде беше познал... При това с подробности...е, почти всичко. За щастие дрехите ми си бяха цели. Но онова наистина си беше диво и запомнящо се.
- И реши ей така да ни дадеш урок? - попитах невярващо. - Добре...как ще се почувстваш, ако ти взема стрелите и тази любовна магия.. Просто ще си стоиш и ще гледаш как хората и всички останали се карат, разделят се, появяват се повече войни...Хей, това е идея..- светна ми и се замислих по- сериозно върху това.
- Между другото чакам си закуската, обеща ми я и умирам от глад. - обърнах се към него, оставяйки плановете назад.

by Sponsored content

Alexandra's bedroom

Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom

Re: Alexandra's bedroom