Мостчето над пресъхналата река

by **Alexis** Вто Май 17, 2011 10:33 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

by **Lilith** Нед Сеп 23, 2012 10:32 pm

Добре... Глупавият демон трябваше да бъде тук някъде. Направих проклетия, стар като света ритуал за викане на демони - онази дървена кутийка със най- различни съставки, нужни, за да го примамят тук. Луцифер бе отнел спомените му за мен, а моите демонски сили бяха отнети... Бях просто смъртна, до момента, в който не влезех в ада, но той нямаше да го знае. Трябваше да се опитам със всички сили да го накарам да разруши сделка... Трябваше да го подложим на този тест и след като Луцифер избра мен за мисията аз нямах мнение по въпроса. Затова и сега бях тук... Със дънки, токчета и есенно яке, в което замръзвах... Не познавах студа от доста отдавна, бях забравила колко коварен е.
Та ето ме ... в близост до това мостче, където имаше кръстопът, зарових кутийката и започнах да се оглеждам, в очакване да го видя...Него и неговите прословути черни очи.

by **Cristian Ivashkov** Нед Сеп 23, 2012 10:46 pm

Бях призован или поне така го усещах. Теглеше ме навътре и навътре чак до някакво си мостче, до което беше застанала жена и се оглеждаше наоколо, сякаш чакайки нещо. Е, аз бях тук, само трябваше да пристъпя още няколко крачки и да изляза от сенките, за да може да ме види.
От всяка нейна клетка се излъчваше похотта на прелестното и тяло с извивки на които самият Бог не би устоял. Може би ако имах някакви чувства, ако изпитвах нещо, то щеше да е само желание, но аз не бях такъв. Тази слабост ми беше отнета в деня на раждането ми.
Направих крачка, след нея, още една и най - накрая тя можеше да ме види в целия ми блясък. Кожените дрехи с които бях облечен се впиваха в плътта ми, но както обикновено не можех да усетя нищо от това. Вероятно беше студено, защото жената пред мен се опитваше да се сгуши все повече в тънкото си яке. Това трябваше да го променим. Приближих се още малко към нея и извих леко устните си нагоре. Не биваше да рискувам, тази душа трябваше да принадлежи на господаря.
- Какво прави тук самотна, прелестна жена като вас. - Учтивостта на първо място. Това се учеше през годините, ако искаш нещо трябва да си го заслужиш. - Мога ли да ви помогна с нещо мадам? Каквото и да е, аз съм на вашите услуги...

by **Lilith** Нед Сеп 23, 2012 11:00 pm

Ето го ... великия Кристиан.. Демонът, заради който замръзвах в момента. Е... след като моя господар започна да смята, че липсата на чувства го ограничава... Не можеше да оцени душите...Да оцени чистотата и греха. Затова и аз бях тук. За негово изпитание... За негов учител. Да видим само до къде можех да се справя.
Огледах високата му фигура. Беше привлекателен. Със сурови черти, дори усмивката му изглеждаше страховито. Разбирах защо толкова го ценеше. А и способностите му... Бяха завидни. Беше най- съвършеното му творение след мен. Сега трябваше да го направя свое подобие.
- Аз... Не знам. Трябваше да се обърна към някого... това е последният ми вариант. Но не знам как става точно. - започнах да заеквам и да говоря притеснено, чупейки пръсти и се приближих леко към него.
- Можете ли да ми обясните? - попитах с малко надежда и повдигнах вежди. Бях доста по- близо до него и макар голямата разлика във височината ни можех да видя по- добре лицето му...По дяволите нямаше една проклета емоция в него. Поне трябваше да събудя само лошите. Грях... похот... гняв... кръвожадност... Мъст...

by **Cristian Ivashkov** Нед Сеп 23, 2012 11:10 pm

Значи все пак бях призован? Супер! Душа която ме молеше да я отведа в ада, господарят щеше наистина да се зарадва на това. Колко ли чиста беше всъщност тази душа след като знаеше как да ме призове, но не знаеше как да си поиска. Повдигнах леко ръката и продължавайки да се усмихвам погалих лицето на жената пред себе си.
- Като за начало ми казваш какво е желанието ти... - Да това беше първото в сделката. Лично аз предпочитах да скрепявам договорите си с целувка. Да изсмуквам душата през устата й, а докато тя потъва в ада момичето няма да разбере какво става. Много по старомодно е онова със свитъка който се появява от никъде и призрачната химикалка с която да подпише и изяви съгласието си.
- Втората стъпка, аз до изпълнявам в замяна на целувка... - Отново отпуснах ръката си до тялото и тъй като тази фалшива усмивка ми омръзна а и устните ми седяха неестествено, затова и станах сериозен отново.
- Какво е желанието ви мис... - Попитах и наклоних главата си на една страна търсейки погледа и за да може да потъне в очите ми и да се съгласи на всяко нещо което и предлагах.

by **Lilith** Нед Сеп 23, 2012 11:22 pm

О да, много ми отиваше да се правя на невинната жертва. Просто си бях самото олицетворение на добротата.
Поклатих глава разбиращо и потреперих неволно от студ, макар че той сигурно го отбелязваше като страх.
Прехапах нервно устна и отново заговорих.
- Добре...Разбирам. Тогава какво става с моя дял? Аз те целувам, ти изпълняваш...После? Веднага ли...умирам..- потреперих отново при тази дума, за да придам по- голяма истина - или имам някакво време за повече мизерно съществуване? - продължих с нормалните въпроси.
Опитах се да пусна някоя сълза, но стигнах само до хлипане, затова сложих ръце върху лицето си и простенах отчаяно.
- Не искам да умирам... Но това е единственият ми шанс...остана ли тук жива ме очаква по- ужасна смърт..- проплаках и го погледнах с жални печални очи, впивайки поглед в неговия... Боже, за моите очи бях жалка... Но той и това не познаваше.

by **Cristian Ivashkov** Нед Сеп 23, 2012 11:34 pm

Тези които разбира и малко бяха по досадни от тези които си нямаха представа какво ги очаква. Всички бяха предубедени за това с душите. Просто след като умре отива в ада, елементарно беше! Нямаше какво толкова да му мисли. Просто трябваше да каже желанието си.
- Не, не умираш веднага. Живееш си мизерния животец, както до сега. - Повдигнах рамене и вече с досада я попитах. - Ще кажеш ли какво искаш или да си вървя, така както и дойдох?
Понякога блъфирането си го биваше, някой се хващаха други не, но тя изглеждаше прекалено отчаяна за да ме пусне просто да си отида и да не изпълня това, което и се искаше каквото и да беше то. Можех да се върна някъде в миналото и да я потърся, да разбера как се е снабдила с нещата за призоваването, но това беше много работа, а аз се изморявах вече. Доскучаваше ми. Може и да не бях от чувствителните или от тези, които мислят за благото на другите. Нямаше как да съм такъв де.
- Ще имаш достатъчно време да се насладиш на желанието си, толкова колкото ти е отредено на земята, но ако не искаш да живееш винаги може да ме помолиш да те убия. - Насилих се на устните ми отново да се появи усмивка и зачаках да ми каже нещо...

by **Lilith** Нед Сеп 23, 2012 11:46 pm

Въздъхнах дълбоко и кимнах. Добре обясняваше. Определено бе отличен ученик. Жалко само, че не се бе научил и на това, което бе жизненоважно.
- Добре, съгласна съм... Но при едно условие! - казах бавно. Трябваше да го омотая възможно най- дълго, защото той със сигурност би разбрал, че нямам душа.
- Трябва...наложително е да сключим сделката след желанието ми...Просто трябва! Няма да те измамя! - заявих внезапно, измисляйки го на моменти.
- Е, демоне? Приемаш или не? - попитах накрая сериозно и обвих ръце около слабото си тяло, за да се предпазя от студа.
- Няма да избягам...- повторих, гледайки го съсредоточено и напрегнато.

by **Cristian Ivashkov** Пон Сеп 24, 2012 12:27 am

Повдигнах едната си вежда и кимнах. Явно все пак я биваше в преговорите, но и аз не бях вчерашен. Трябваше да знае с кого си има работа. Аз не бях просто някой специален демон, аз бях този... Единствения! Трябваше да и го изясня преди да си е помислила друго.
- Само за информация... Мога да те открия. Където и да се скриеш, на земята, в рая, в ада... Където и да отидеш аз ще те открия. В това съм най - добър.
Направих още една крачка към нея и се надвесих над лицето й. Дъхът ми погали изплашеното й лице. Обичах когато изглеждаха по този начин исках да им покажа кой командва. Жалките хора бяха просто малко души за да може господаря да поддържа силата си.
- Сега ще ми кажеш ли какво искаш, защото започнах да се отегчавам, а това не е добре за крехкото ти тяло. - Намигнах и и отново се насилих да се усмихна.

by **Lilith** Пон Сеп 24, 2012 7:50 am

Много добре. Можех да му избягам, но мислех да го обуча и на това по- късно. кимнах успокоено и се подсмихнах леко, но бързо скрих това изражение, преди да започне да ме разпитва.
- Става дума за едни хора... Родителите ми са враждували с тях, но те загинаха когато бях на десет...От тогава бягам при далечни роднини, но те продължават да ме търсят, с желание да затрият целия ми род...Всеки, при когото бягах биваше убит... Не мога повече така.. Никой не може да ми помогне, защото имат хора навсякъде. Ти си единствената ми възможност... - обясних отчаяно, докато вятъра ме пронизваше.
- Виж...какво ще кажеш да се преместим в апартамента ми? Скоро ще се счупя от студ, а така няма да ти върша никаква работа. - предложих. За щастие апартамента ми беше точно срещу парка и не вървяхме особено много.
- За колко време ще успееш? В смисъл... не са на този континент, но идват. - попитах сковано, докато вече се качахме по стълбите.

by Sponsored content

Мостчето над пресъхналата река

Мостчето над пресъхналата река

Re: Мостчето над пресъхналата река

Re: Мостчето над пресъхналата река

Re: Мостчето над пресъхналата река

Re: Мостчето над пресъхналата река

Re: Мостчето над пресъхналата река

Re: Мостчето над пресъхналата река

Re: Мостчето над пресъхналата река

Re: Мостчето над пресъхналата река

Re: Мостчето над пресъхналата река

Re: Мостчето над пресъхналата река