Тронната зала

Най- накрая у дома. След като обиколих Трансилвания, както и Буда Пеща най - накрая бях свободен да дойда, за да видя своето семейство.
Може би за някои от тях бях строг и безсърдечен владетел, но аз ги обичах като свои деца. Това, което не търпях бяха лъжите и измените. Тогава ставах лош. Ставах лош само когато те ме караха..
И ето ме тук, стоящ пред вратата на тронната зала, заедно със личната си войска.
- Нека шоуто започне. - обявих тихо и спокойно и вратите пред мен се отвориха. Влязох вътре, и докато охранителите ми останаха в края на залата, а всички мои деца бяха подредени в двата края, то аз минах по средата на залата, докато не застанах пред трона си и се обърнах към тях. Джеймс и Касандра ме чакаха от двете ми страни и аз им се усмихнах вежливо.
- Радвам се да ви видя деца мои. - казах меко и те коленичиха мигом, както и всички други в залата. Обърнах се с лице към тях и се усмихнах леко.
- Искам да кажа на всички, че се радвам, че съм у дома...Водя ви много интересен улов, който ще пристигне всеки момент. Моля, наслаждавайте му се, деца мои.. - пожелах им и седнах на трона си. След малко моята любима Самара влезе, предвождайки група туристи, наброяваща около сто човека...Имаше аристократи, млади, стари...всякакви...И всичките си мислеха, че все още са на земята.. Обичах различният вкус. Дадох знак на стражата и те заключиха вратите.
- Добре дошли при нас... Идвате тъкмо на време за вечеря... - посрещнах ги. Можех да усетя напрежението от глада на повечето ми деца в залата. Само Касандра и Джеймс останаха спокойни.
- Нека забавлението започне! - оповестих, правейки знак с ръка и всички се спуснаха към групата, откъдето започнаха скоро да звучат същински писъци и викове...
- Моля ви деца, хапнете, аз съм добре..! - подканих Кас и Джей, които продължаваха да гледат касапницата безизразно. Те ме погледнаха, но аз им кимнах окуражително. Спогледаха се и в следващият момент се изстреляха при останалите. Как да не се радваш на семейството си?

Наслаждавайки се на гледката хванах ръцете на Касандра и Джеймс. Той се отдръпна в първия момент, но когато исках да прочета мислите му той не можеше да ми откаже. Колко интересно...
- Джеймс...Имаш ли нещо против да поканиш твоята прекрасна придружителка при нас? Не е хубаво да я пазиш за себе си? - попитах съвсем галантно и наредих на всички да спрат. Тя трябваше да види какво представляваше вампира, с който се беше захванала. Бяха останали около двайсетина - трийсет човека. Достатъчно за едно представление.
- Не мисля, че е добра идея...тя сигурно си е отишла! - отвърна той, но когато срещнах погледа му присвих очи.
- Джеймс... Не ме разочаровай още с идването. Отиди и доведи Хармония тук при мен! - казах със заповеден тон - И отнеми силите й. Не ми се иска да влюби всички в тази зала. Обичам ви такива каквито сте. - допълних по- меко и той бързо се предаде, тръгвайки нагоре...

О, слабост. Твойто име е жена!
В този случай тя беше слабата. На нея й се виждаше толкова лошо това. А ние се забавлявахме по този начин.
- Запази тишина, любов. - казах й отметнах с ръка. В следващият момент тя вече беше на трона отново, но не можеше да стане.
- Нямаш право на глас тук. Виждаш ли...това си е моето царство, не твоето. Баща ти не е всевишен, нито дори смешния Зевс. Трябва да знаеш кога да запазиш мълчание, драга. - обясних с мек глас и й се усмихнах вежливо.
- Такъв е живота...един умира за сметка на живота на друг. Такива са правилата. - допълних, обръщайки се напред и се насладих на гледката на прекрасните ми кръвожадни подчинени. Те бяха моята гордост.
- Прекрасно, прекрасно.. - казах слисано и дори започнах да ръкопляскам леко, а след мен и цялата зала. Повиках с два пръста Джеймс и сестра му и те мигом се появиха пред мен.
Сложих пръст под брадичката на Касандра и целунах леко кървавите й устни, след което се усмихнах и облизах своите.
- Добра работа. Можете да заемете местата си. - похвалих ги и те се върнаха от двете страни на трона, а аз се обърнах към Хармония.
- Това е нашия свят, любов. Помисли си добре, преди да дадеш сърцето си на някого. - посъветвах я намигайки й.

Засмях се искрено. Тя беше много забавна.
- Но, прекрасна моя...това са много силни думи, които не прилягат на една дама. - констатирах, поклащайки глава и се усмихнах.

- И ще ми кажеш, че нито един от братята ти не се стреми да затрие целия свят...дори благородния Ерос го направи. Или пък някои от останалите богове. Вие сте не по- малко кръвожадни от нас, водите войни с тях и всичко останало, така че... Мисля, че трябва да видиш дали твоя вид е чист, преди да обвиняваш моя. - продължавах да говоря спокойно и накрая я пуснах. Отидох до нея и свалих веригите й.
- Върви си, докато не съм размислил, прекрасна. Ухаеш божествено. Сигурно си такава и на вкус...Джеймс? Сигурен съм, че той може да ми каже. - казах, а по устните ми се разля една усмивка отново. След като тя изчезна аз застанах пред него и го погледнах в очите.
- Нямаш право да ходиш при нея, и дори да я срещаш на неутрални места, нито тя да идва при теб. Не можеш да я виждаш докато аз не кажа. Ясен ли съм?- дадох заповед, въздействайки му и си седнах отново на трона.