Вход
Късметче
Latest topics
Часовник
Времето
Кристиан Ивашков
2 posters
Venus :: Добре дошли! :: Your charters :: Персонажи :: Подземни персонажи
Страница 1 от 1
Кристиан Ивашков
Име: Кристиан Ивашков
Възраст: 27/неизвестни
Вид: Демон
Дарба: Пътуване във времето (Телепортация)
Град: Абисус
Външен вид: Първото което забелязват хората... Трябва да съм красив, за да мога да привличам хората - като магнит. Очите ми са тъмни като ноща, а в тях гори адския огън, който ме създаде. Косата ми също е тъмна, средно дълга, не се знае защо но някак си това привличаше всички, независимо от пола. Трябваше само да погледнат в очите ми за да продадат душата си на моя господар. Кожата ми е бяла, не чак прозрачно бялно, но толкова че да се вижда как черната кръв тече през вените ми. Много често се обличам с дълго кожено палто, което да прикрива всички белези от войните които сме водили през годините от както съществъва нищожният човешки свят.
Характер: Харектера може ли да се опише с една дума? Безчувствен! Няма нищо друго. Не изпитвам нищо. Болка, отчаяние, радост... Единственото за което съм създаден е за да служа. Изпълнявам заповеди. Това е живота ми, това е характера ми. Опитвам се да се усмихвам, когато трябва да спечеля някоя специална душа за господаря. Вкарвам хората в най - различни грехове, защото това е работата ми...
История: Първите ми спомени от живота, ако това което живея може да се нарече така, са болката и горещината която ме изгаряше, буквално. Не знаех какво се случва, но не можех и да говоря, а само да крещя. Всеки път когато отворех устата си от нея излизаха писъци, каквито се чуват единствено в ада.
"От къде знаех за ада?"
Нямах спомени, не знаех кой съм. Виждах единствено мрак с леки нюанси на оранжевото. Отворих очи.
"Какво бяха очите, как изглеждаха?"
Нещо ме изгори... Огън, навсякъде около мен, единствено огън! Чувството беше меко казано ужасно. Не можех да направя нищо, макар невъобразимата жега бях като вкученен.
"Толкова ли беше горещ колкото го усещах?"
В момента в който мислите преминаха през ума ми всичко изведнъж изчезна, не изпитвах нищо, поглднах надолу и видях как самият огън изгражда кожата ми. Раждах се от огъня на ада, нямах друго предположение. Това беше единственото.
Завъртях главата си на една страна чувайки смеха. Някой се смееше. Не знаех от къде знам всички тези неща, но просто бях мислещо същество, каквото и да беше точно то.
- Ето още един, който да добавите към редиците си господрю Луцифер. - Думите излезнаха от устата на момиче или поне приличаше на такова. Проследих погледа й и стигнах до тъмна фигура, която се приближаваше бавно към мен. Мъжа който се изправи пред току що изграденото ми тяло беше прекрасен. Най - красивото нещо което бях виждал някога. Не, че бях виждал много, все пак сега се раждах.
- Не е лош, какво може? - Попита мъжа, момичето което стоеше отстрани и само наблюдаваше случващото се. Отдръпнах се леко, когато той протегна ръка , но не успях да избегна допира с лицето ми. Тогава чувствата отново се върнаха и усещах студенината, която лъхаше от създателя ми или поне докато не се отдръпна и отново загубих всичките си усещания, освен тялото в което се намирах, сякаш то беше чуждото и не ми позволяваше да бъда това което бях, а какво ли бях?
- Пътува във времето, може да иде навсякъде и без да са му нужни преносители може да се върне на земята и да проникне дори в рая. Освен това не изпитва никакви чувства, което е добре, защото никога няма да съжелява за нищо. - Знаех, че говорят за мен. Усещах го, някъде дълбоко под всиката тази кожа. Гледах през така наречените си очи и стоях на място като статъя изваяна от камък.
Погледа на мъжа наречен Луцифер отново се извърна към мен и вече виждах усмивката му, която правеше лицето му грозно, а сега вече виждах истинската му същност. Той беше дяволът, порокът, всичко зло което можеше да съществува.
- Радвам се да го чуя, а ти имаш ли да кажеш нещо демоне? - Краката ми се свиха, а едното коляно докосна земята, върху другото поставихръката си. Глатата ми се сведе и загледах земята, когату устните ми се отвориха и от тях излезе най - ледения глас, който някога съм чувал.
- На вашите заповеди господарю Луцифер...
Снимка и лик: Keanu Reeves
Възраст: 27/неизвестни
Вид: Демон
Дарба: Пътуване във времето (Телепортация)
Град: Абисус
Външен вид: Първото което забелязват хората... Трябва да съм красив, за да мога да привличам хората - като магнит. Очите ми са тъмни като ноща, а в тях гори адския огън, който ме създаде. Косата ми също е тъмна, средно дълга, не се знае защо но някак си това привличаше всички, независимо от пола. Трябваше само да погледнат в очите ми за да продадат душата си на моя господар. Кожата ми е бяла, не чак прозрачно бялно, но толкова че да се вижда как черната кръв тече през вените ми. Много често се обличам с дълго кожено палто, което да прикрива всички белези от войните които сме водили през годините от както съществъва нищожният човешки свят.
Характер: Харектера може ли да се опише с една дума? Безчувствен! Няма нищо друго. Не изпитвам нищо. Болка, отчаяние, радост... Единственото за което съм създаден е за да служа. Изпълнявам заповеди. Това е живота ми, това е характера ми. Опитвам се да се усмихвам, когато трябва да спечеля някоя специална душа за господаря. Вкарвам хората в най - различни грехове, защото това е работата ми...
История: Първите ми спомени от живота, ако това което живея може да се нарече така, са болката и горещината която ме изгаряше, буквално. Не знаех какво се случва, но не можех и да говоря, а само да крещя. Всеки път когато отворех устата си от нея излизаха писъци, каквито се чуват единствено в ада.
"От къде знаех за ада?"
Нямах спомени, не знаех кой съм. Виждах единствено мрак с леки нюанси на оранжевото. Отворих очи.
"Какво бяха очите, как изглеждаха?"
Нещо ме изгори... Огън, навсякъде около мен, единствено огън! Чувството беше меко казано ужасно. Не можех да направя нищо, макар невъобразимата жега бях като вкученен.
"Толкова ли беше горещ колкото го усещах?"
В момента в който мислите преминаха през ума ми всичко изведнъж изчезна, не изпитвах нищо, поглднах надолу и видях как самият огън изгражда кожата ми. Раждах се от огъня на ада, нямах друго предположение. Това беше единственото.
Завъртях главата си на една страна чувайки смеха. Някой се смееше. Не знаех от къде знам всички тези неща, но просто бях мислещо същество, каквото и да беше точно то.
- Ето още един, който да добавите към редиците си господрю Луцифер. - Думите излезнаха от устата на момиче или поне приличаше на такова. Проследих погледа й и стигнах до тъмна фигура, която се приближаваше бавно към мен. Мъжа който се изправи пред току що изграденото ми тяло беше прекрасен. Най - красивото нещо което бях виждал някога. Не, че бях виждал много, все пак сега се раждах.
- Не е лош, какво може? - Попита мъжа, момичето което стоеше отстрани и само наблюдаваше случващото се. Отдръпнах се леко, когато той протегна ръка , но не успях да избегна допира с лицето ми. Тогава чувствата отново се върнаха и усещах студенината, която лъхаше от създателя ми или поне докато не се отдръпна и отново загубих всичките си усещания, освен тялото в което се намирах, сякаш то беше чуждото и не ми позволяваше да бъда това което бях, а какво ли бях?
- Пътува във времето, може да иде навсякъде и без да са му нужни преносители може да се върне на земята и да проникне дори в рая. Освен това не изпитва никакви чувства, което е добре, защото никога няма да съжелява за нищо. - Знаех, че говорят за мен. Усещах го, някъде дълбоко под всиката тази кожа. Гледах през така наречените си очи и стоях на място като статъя изваяна от камък.
Погледа на мъжа наречен Луцифер отново се извърна към мен и вече виждах усмивката му, която правеше лицето му грозно, а сега вече виждах истинската му същност. Той беше дяволът, порокът, всичко зло което можеше да съществува.
- Радвам се да го чуя, а ти имаш ли да кажеш нещо демоне? - Краката ми се свиха, а едното коляно докосна земята, върху другото поставихръката си. Глатата ми се сведе и загледах земята, когату устните ми се отвориха и от тях излезе най - ледения глас, който някога съм чувал.
- На вашите заповеди господарю Луцифер...
Снимка и лик: Keanu Reeves
Cristian Ivashkov- Hellish Creatures
- № : 38
Reputation : 1
Join date : 22.09.2012
Re: Кристиан Ивашков
Одобреееен!!! Приятно прекарване
Alexis- Forum Prencess
-
№ : 901
Reputation : 1
Join date : 24.08.2010
Age : 28
Venus :: Добре дошли! :: Your charters :: Персонажи :: Подземни персонажи
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Съб Фев 02, 2013 3:40 pm by Shalimar
» Leslie's room
Съб Фев 02, 2013 3:08 pm by Deimos
» Shalimar
Нед Ное 18, 2012 9:48 pm by Shalimar
» Килиите в подземието
Нед Ное 11, 2012 12:26 pm by Alexis
» Бална зала
Нед Ное 11, 2012 12:23 pm by Alexis
» Мостчето над пресъхналата река
Пон Сеп 24, 2012 7:50 am by Lilith
» Кристиан Ивашков
Нед Сеп 23, 2012 10:39 am by Alexis
» Къщурката
Пон Юли 09, 2012 8:26 pm by Shalimar
» First dining room
Пон Юни 04, 2012 8:00 pm by Phobos