The Beach

by **Alexis** Чет Апр 12, 2012 12:57 pm

Той се съгласи веднага и аз се усмихнах ведро.
- И аз така си мисля... До сега не вярвах, че да си бог би ми омръзнало. - съгласих се с него и ни телепортирах в моя замък, за да взема малко неща и да се преоблека.
Моя придружител спомена някаква екскурзия, докато аз се оправях, което ме накара да се замисля.
- Току виж съм си намерила... Хм, как го наричат хората... Работа? - подметнах, засмивайки се.
- Винаги съм им се чудила как може да извършват едно и също нещо всеки ден и да им плащат някакви мизерни пари... Но съм сигурна, че ще бъда страхотна,.. хм... - имах много голям проблем с терминологията на хората - А, да. Сервитьорка. - сетих се накрая и се засмях отново.
Облякох един оранжев бански, хващайки косата си небрежно с малка шнола и сложих една бяла, по- широка блуза отгоре.
Той естествено се захвана за онази нощ на плажа, а аз извъртях очи и когато минавах покрай него го бутнах леко настрани с дупето си и пак продължих да се разхождам из замъка.
- Тихо там, прекалено много помниш. - заявих, поклащайки глава и след малко бях готова и ни телепортирах на плажа. Беше страхотно!

by **Phobos** Чет Апр 12, 2012 1:50 pm

Алекс ни телепортира в техния замък и започна да се оправя говорейки с мен през цялото време
- Може би сестра ми постъпи много правилно като отиде да живее при леля - казах замислено
- Наистина след толкова много хилядолетия започва да ти писва да бъдеш бог. Може би от време на време трябва някой да ни взима силите и да ни праща на земята, да можем да видим живота от различна гледна точка - продължавах да плямпам глупостите които ми идваха на ум.
- Разбира се, че помня хубавите моменти иначе вечността ми ще бъда много, много скучна - казах свивайки рамене и се телепортирахме на плажа. Слънцето тъкмо беше започнало да се спуска към хоризонта и скоро щеше да залезе. Опънах одеялото и разположих нещата които Алекс беше взела върху него,
- Заповядайте милейди - казах с усмивка посочвайки одеялото на Алекс

by **Alexis** Чет Апр 12, 2012 2:11 pm

След като пристигнахме на плажа той ми помогна с разпъването на одеалото и тем подобни.
Подредихме всичко той ми кимна към него, но на мен още не ми се сядаше.
- Ти сядай. Ще се присъединя по- късно, сега имам прекалено много енергия за изразходване. - казах с усмивка и се приближих към морето, освобождавайки се от сандалетите си.
Когато краката ми докоснаха водата тя бе толкова топла.
Влязох още малко по- навътре и ненадейно видях на дъното един рапан. Взех го, но когато се наведох една вълна ме поизмокри малко. Излязох след малко и отидох при Фобос, сядайки на одеалото, докато все още разглеждах интересното творение на природата.
- Водата е страхотна. - констатирах с усмивка и си взех едно кексче с шоколад от кошничката, оставяйки рапанчето настрани и погледнах Фобос.
- Какво ли е да си човек... да имаш само 60 години живот, от които 10 си дете, 10 си тийн със бушуващи хормони и през останалите всяка година си проличава чрез бръчки и сиви коси... - зачудих се, пускайки косата си, за да изсъхне от вълната, която ме връхлетя.

by **Phobos** Чет Апр 12, 2012 2:54 pm

Аз се настаних на одеялото заглеждайки се в Алекс и хоризонта. Беше толкова красиво, толкова спокойно и приятно. Освободих се от обувките и дрехите си оставайки по баскетболни шорти и тениска и се излегнах на одеялото, а Алекс се присъедини след малко
- Не зная, може би не е чак толкова лошо колкото изглежда. Можеш да подредиш живота си, да се бориш и побеждаваш и никога да не ти омръзне - заках замислено завъртайки се на една страна подпирайки се на лакътя си
- Понякога ми се иска да бях човек, при тях всичко е толкова просто и неангажиращо. Правят каквото пожелаят макар да знаят, че повечето неща могат да ги убият. Често им завиждам за което, адреналинът трябва да е направо поразителен. - продължих разсъжденията си на глас

by **Alexis** Чет Апр 12, 2012 6:45 pm

- Да, така е, но си има и доста минуси... Като се има напредвид, че ние решаваме съдбите им. За секунди обърнахме земята в бойно поле и роднини и родители дори воюваха един срещу друг. А и смъртта е при тях? Кога за последно загуби някой важен за теб? А при тях става ежедневно...- отвърнах, кимайки. След малко махнах бялото нещо от себе си, оставайки само по оранжевия бански и се обърнах към него, излягайки се на одеалото и се подпрях на лакътя си.
Слънцето почти бе залязло и облаците бяха в най- различни вариации... Розово, червено, виолетово... Това е гледка, пред която и богове и хора се прекланят. Такова величие не може да бъде създадено по прищявка. То е нещо, което можеш да оцениш на духовно равнище.
- Какво ли е да си имаш смъртно гадже? В смисъл... Знаеш, че съм против любовта, но все пак... Да се влюбиш в някой смъртен е равно на самоубийство за сърцето ти... Те са толкова чупливи... трябва да внимаваш дори при секса с тях, да не ги счупиш... Също така има болести, катастрофи, други глупости.. Във всеки един момент "сродната ти душа" може да бъде отнета.. Твърде сложно е. - продължих с размишленията си.
- Може да сме всевишни и безсмъртни, но те са доста по- смели от нас.. - казах накрая, поглеждайки към бара, който беше в близост до нас, където се бяха събрали дузина смъртни.

by **Phobos** Чет Апр 12, 2012 7:14 pm

Алекс продължи да умува върху положителните и отрицателните страни на това да си човек, а аз я слушах с любопитство.
- Никога няма да можем да ги разберем напълно, хората може да са прости безсмъртни същества, но техните чувства и мисли са доста оплетени - казах замислено
- Ние живеем както поискаме, когато поискаме, правим всичко без да се замисляме какво ще последва защото имаме цяла вечност. А при тях не е така.... - започнах своя размисъл
- При тях всяко малко решение е предшествано от огромно умуване, огромно премисляне, премятат го по хиляди пъти оглеждайки го от всички страни преди да вземат окончателно решение. - обясних мислите си. Когато обаче Алекс се замисли какво ли е да имаш смъртно гадже аз се усмихнах леко
- По - мъдро отколкото безсмъртието - казах подсмихвайки се, а тя ме изгледа странно
- Ние се безсмъртни имаме цялата вечност пред нас и винаги оставяме нещата за утре, за догодина, за следващия век. Отлагаме да се влюбваме, да създаваме семейства, отлагаме децата, отлагаме щастието си защото знаем, че имаме много време да им се отдадем. Но всъщност не винаги е така. Може и да сме богове, но има начини по които дори ние можем да загинем. Докато хората не го правят. Те не поставят чувствата си на пауза докато им скимне. Напротив те атакуват всяка възможност хващайки се здраво за нея без да пускат, понякога дори и след смъртта...

by **Alexis** Пет Апр 13, 2012 10:40 pm

Подсмихнах се, поклащайки глава.
- Мисля да спрем с тези мисли... Никога няма да разберем какво е, освен ако не се откажем от вечността си, а аз не мисля да го правя. - предложих с усмивка и се изправих в седнало положение и отворих бутилката червено вино.
- Искаш ли? - попитах, поглеждайки го и налях от червената течност в две чаши и след малко отново се излегнах на една страна, подавайки му чашата.
- Можем само да гадаем какво ще стане в бъдещето и толкова. Или да се опитаме да намерим трите старици и да ги накараме да ни го кажат. - казах накрая, засмивайки се и свих рамене, отпивайки от чашата си.

by **Phobos** Съб Апр 14, 2012 7:52 am

Алекс напълни две чаши с вино и ми подаде едната
- Така си ми харесва, иначе ще е безмислено и скучно ако зная какво точно ще стане в бъдещето - казах поклащайки глава и подадох чашата си към нейната
- Наздраве за безсмъртността - казах с усмивка и ударихме чашите си след което отпих от своята.
- Казваш, водата е хубава? - попитах поглеждайки към океана и свалих тениската си
- Какво ще кажеш да я пробваме както трябва? - попитах повдигайки вежда докато се освобождавах от шортите си оставайки по бански. Изправих се и ѝ подадох ръка
- Идваш ли или те е страх? - попитах дразнейки я леко и се засмях

by **Alexis** Съб Апр 14, 2012 1:59 pm

След малко той предложи да пробваме водата както трябва и започна да се разсъблича още повече, оставайки само по банския си.
За всеки случай и ме предизвика, а аз свих очи и устни и се изправих сама.
- Не знам какво е страх, мили ми господин Страх. - отвърнах на дразненето му, усмихвайки се дяволито и тръгнах към водата.
- Може би вие можете да ми покажете. - допълних, подсмихвайки се заговорнически и го повиках с пръст към мен, след което се затичах към вълните, които идваха срещу мен.
Водата бе топла като чай и с удоволствие приветстваше кожата ми, но продължих да бягам, стараейки се да избягам от Фобос.

by **Phobos** Съб Апр 14, 2012 3:10 pm

Алекс се нацупи и сама се изправи заявявйки ми, че не знае какво е страх, а аз се подсмихнах. След малко ме привика при себе си и се затича към океана, а аз я последвах с широка усмивка. Когато я настигнах я хванах през кръста и я завъртях около себе си, след което я метнах на рамото си и влязох по - навътре и когато дълбочината ми се стори подходяща се потопих заедно с нея. Притиснах я към себе си и се опитах да сляза по - надълбоко към рифовете, не с цел да я удавя разбира се, просто за забавление. Тя ме изблъска и изплува на повърхността
- Какво стана, да не би да те хвана страх? - попитах разсмивайки се когато излязох на крачка от нея и преместих косата си назад, май вече трябваше да я връзвам...

by **Alexis** Съб Апр 14, 2012 4:16 pm

По някое време той ме хвана през кръста и след малко бях на рамото му като чувал с картофи.
Започнах да мятам краката си, но той не ме пусна, докато не бяхме доста надълбоко и скоро ни потопи доста надълбоко, опитвайки се явно да стигне до рифовете, но в крайна сметка се измъкнах и изплувах.
След секунда и той се показа и ме попита дали не ме е хванало страх, а аз се засмях.
- Мили мой... - започнах, доплувайки до него и увих ръце около врата му и краката си около кръста му. - Така ли не запомни, че водата... е моят елемент. Или забрави какъв водопад падна отгоре ти когато ме уцели със стрелата? - засмях се, пускайки ръцете си, за да оправя косата си, за да не ми пречи, но не пуснах краката си.

by **Phobos** Съб Апр 14, 2012 4:58 pm

Алекс ми напомни, че водата е нейния елемент и за случката със стрелата което ме накара да се разсемя
- А, да стрелата.. - казах поклащайки леко глава
- Това си беше интересен случай - казах замислено. Тя уви ръце и крака около мен, а аз плъзнах ръце по талията ѝ притискайки я към себе си.
- Но това минапомня на друг случай - казах прокарвайки носа си по челюстта ѝ. Тя се отдръпна леко за да оправи косата си, а аз пъзнах леко пръсти по шията ѝ наслаждавайки се на хубавата гледка .

by **Alexis** Съб Апр 14, 2012 6:11 pm

Той плъзна нос по кожата ми, но аз просто се облегнах по- назад, като се има напредвид, че ме държеше и през кръста.
Направих косата си на кок, когато той плъзна пръсти по тялото ми и аз го пернах леко през ръката.
- Не пипайте, господин Фобос. - предупредих го сериозно, криейки усмивката си.
- Приятелите не се държат така с приятелите си, нали така? Аз ви използвам за съвсем невинни цели- в случая, като шамандура, а вие се държите толкова безсрамно. - казах с обвинителен тон, размахвайки пръст пред лицето му и боцкайки го по гърдите.
Той обаче не изглеждаше особено трогнат от думите ми.

by **Phobos** Съб Апр 14, 2012 6:22 pm

Когато прокарах пръсти по кожата ѝ, тя ме цапна леко и каза да не пипам, а след това започна да обяснява какво правели и какво не приятелите, а аз се разсмях гръмогласно
- Не си спомням да се оплакваше преди час, когато правех онези неща с теб - напомних ѝ повдигайки вежда
- Нито последният път когато се намирахме в подобна ситуация, на самотен плаж в океана - продължих с напомнянето, приближавайки се леко с всяка дума
- Не ми казвайте госпожице Алексис, че ще заемете мястото на сестра си в ордена на монахините - казах престорено ужасен
- Но щом това желаете - казах невинно пускайки я и се гмурнах плувайки към рифовете под краката ни, наслаждавайки се на приятното усещане и красивата природа

by **Alexis** Нед Апр 29, 2012 8:27 pm

Подсмихнах се леко.
- Господин Фобос май вече има халюцинации. - констатирах, подсмихвайки се дяволито.
- Не, не мисля да ставам монахиня, но сега има някои неща, които бих направила преди секса. Нали се решихме да опитаме от човешкия живот. Едва ли те имат чак такова сексуално желание като тях. - заявих, засмивайки се и поклатих глава.
След малко се гмурнах след него към рифовете и бързо го догоних. Хванах ръката му, усмихвайки се леко и продължихме още по- надолу, необезпокоявани от акули или други риби.
И макар ние, боговете да бяхме устроени по много красив начин.. Все пак бяхме техния етикет за сравнение, нямаме никаква ценност пред величието, красотата и перфектността на чистата, непокътната и натурална природа, от която няма как да не останеш вдъхновен и възхитен.

by **Phobos** Нед Апр 29, 2012 8:53 pm

Когато Алекс каза, че мисли да опита други неща преди секса поклатих глава леко, а когато каза, че хората не мислели толкова често за секс избухнах в смях
- Мисля, че не си се навъртала около човешки мъже скоро принцесо - казах успокоявайки смеха си. Когато се гмурнах Алекс ме последва и след като хвана ръката ми продължихме към по - дълбоките части на рифа. Бях виждал много неща през хилядолетията си, но тези истинските, не докоснати от човешка ръка винаги успяваха да спрат дъха ми. Може би трябваше да направя като хората да си взема малко почивка и да обиколя всички тези неописуеми места.

by **Alexis** Вто Май 15, 2012 7:47 pm

- Моля те, не разваляй илюзията ми за хората. Те са невиннички и толкова. - заявих и се засмях заедно с него.
След една дълга разходка из рифовете, естествено прекъсвана на често, защото Фобос не можеше да издържа дълго време без въздух.
Накрая излязохме на брега отново и се излегнахме на одеалото, гледайки звездите.
- Мислил ли си за деца някога? - изтърсих най- неочаквано по едно време.
Той ме погледна шокирано, а аз кимнах отрицателно.
- Не, не съм луда, и не смятам да имам в близките векове или нещо подобно. Просто нали тази вечер сме на тема философстване ... трябва да си много смел, за се решиш да поемаш безкрайна и пълна отговорност до края на дните ти.. - обясних спокойно, връщайки погледа си към звездите.

by **Phobos** Вто Май 15, 2012 8:03 pm

След известно време излязохме обратно на брега и се проснахме на одеялото или по - скоро аз се проснах, а тя се излегна. За един дълъг момент се загледахме в звездите и изведнъж тя ми зададе въпрос който никога не бих предположил, че ще чуя от нея.
- Когато виждам майка си, начинът по който ни гледа, начинът по който усмивката огрява лицето ѝ когато направим нещо, това ме кара да се замисля какво би било чувството. - спрях за момент и след това продължих
- Не само чувството да знаеш, че ти си причината това създание да съществува, но и начинът по който то свързва двама души, начинът по който ги променя. Баща ми е зловещ, строг и войнствен човек и въпреки това когато види Хармония, когато види нас с Деймос той се променя. - продължих с разказа си без да я поглеждам.
- Но истината е, че ме е страх да помисля за подобно нещо и мен в тази роля - признах накрая с по - тих глас.

by **Alexis** Вто Май 15, 2012 8:49 pm

Погледнах го за секунда и се засмях.
- Ти да видиш. Господин Страх се страхува, при това от малки деца. - констатирах с доволна усмивка. - Явно никой не е застрахован от самият Страх. - допълних философски и се подсмихнах.
- Но си прав, мен също ме е страх. Определено аз не съм типа момичета, които могат да бъдат майки някога. Нито съм добър пример, нито дори знам как се гледат тези неща. Дори не ги харесвам... Те са дребни, не разбират когато им говориш нормално, плачат постоянно, не те оставят да спиш, повръщат, пълнят памперсите си и очакват да се грижих за тях постоянно... Сестра ми може би ще е добър родител, но не и аз..- обясних сериозно, намусвайки се.
- Сократ и Платон могат пасти да ядат пред нашето философстване. - заявих накрая, засмивайки се и се обърнах към него, подпирайки се на лакътя си.

by **Phobos** Сря Май 16, 2012 8:22 pm

Смехът ѝ се разнесе из въздуха, а това накара малка крива усмивка да се изпише на устните ми.
- Предполагам си права - отвърнах относно констатацията ѝ, че дори аз не съм застрахован от страха. Изслушах я внимателно без да я прекъсвам, но мненията ни определено се разминаваха. Надигнах се леко приближавайки се към нея, сложих едната си ръка на лицето ѝ принуждавайки да ме погледне.
- Не мисля така - казах напълно сериозен приковавайки погледа ѝ в моя
- Ти си невероятна, силна, смела, нежна и колкото и да не искаш да си го признаеш те е грижа за хората, дори и за Деймос - продължих да говоря с нежен глас, но все така сериозно
- И съм напълно сигурен, че ще бъдеш невероятна майка - допълних и след това леко слях устните ни в целувка, премествайки ръка на тила ѝ придържайки я към себе си

by **Alexis** Сря Май 16, 2012 9:52 pm

Той оспори твърдението ми и заяви, че ще бъда страхотна майка, което ме накара да се засмея и да поклатя глава.
- Спорно, но въпреки това не желая. - започнах да говоря, но той ме прекъсна с целувка. Отвърнах му най- спокойно, накрая се излегнах по гръб на одеалото и той автоматично се настани върху мен, каквото и целях.
Увих ръце около врата му, но след малко прекъснах целувката, защото мисълта, която се бях сетила просто трябваше да бъде споделена.
- Ако да имам деца значи да се откажа от нощи като онази в стриптийз бара, то не, мерси. - казах тихо срещу устните му, подсмихвайки се ангелски.

by **Phobos** Сря Май 16, 2012 10:04 pm

- Кой казва че трябва да се отказваш от тях? - попитах повдигайки вежда. Ситуацията ни беше доста странна намирах се върху нея, само на милиметри от лицето ѝ, а говорехме за бебета, откачено...
- Може би ще трябва да се откажеш за месец, два едва ли ще ти е до това с коремчето в края на бременността. А кой знае може би дори то няма да ти попречи - продължих да говоря усмихвайки се леко, играейки си с косата ѝ.
- Сигурен съм, че ще бъдеш едно секси и убийствено мамче - допълних и отново слях устните ни в едно преди да е възпротивила и да ме е обявила за болен.

by **Alexis** Чет Май 17, 2012 9:11 am

Той отново започна да се обяснява, но когато спомена последното го изгледах шокирано, макар той да побърза да ми запуши устата.
- Ти си ненормален! Започваш да ме плашиш!! - заявих срещу устните му, кимайки, но той бе твърде настоятелен.
- Какво ще кажеш да спрем с темата за бебетата и да наблегнем върху това как най- лесно да ти сваля дрехите? - предложих, усмихвайки се дяволито и плъзнах ръце по гърба му, а единия ми крак се уви около кръста му и се плъзна надолу по неговия крак.

by **Phobos** Чет Май 17, 2012 9:37 am

Разсях се когато тя възропта на думите ми и само свих рамене
- Може би съм, може би не има само един начин да го разберем - казах намигайки ѝ леко. Тя предложи да прекратим темата и да се насочим към по - приятни неща, а аз отново се подсмихнах
- Нали знаеш, че двете неща са свързани? - попитах закачайки нослето ѝ леко със своя.
- Обикновено така се започва - напомних ѝ и отново се подсмихнах
- Аз нямам нищо против - допълних прокарвайки език по шията ѝ

by Sponsored content

The Beach

The Beach

Re: The Beach

Re: The Beach

Re: The Beach

Re: The Beach

Re: The Beach

Re: The Beach

Re: The Beach

Re: The Beach

Re: The Beach

Re: The Beach

Re: The Beach

Re: The Beach

Re: The Beach

Re: The Beach

Re: The Beach

Re: The Beach

Re: The Beach

Re: The Beach

Re: The Beach

Re: The Beach

Re: The Beach

Re: The Beach

Re: The Beach

Re: The Beach

Re: The Beach